Когато Том е живял в Япония, всички говорили за една планина на име Фуджи.
Том решил да изкачи планината със свои приятели вечерта, за да са на върха за изгрева. Имало е хиляди хора, които я изкачвали. Било доста трудно да го направиш. Когато се изкачвали, Том срещнал стара дама на 92 години.
Отнема 5 часа за млад човек да достигне върха, а на нея - около 5 дни. Том видял жената и решил да я попита каква е тайната на нейния успех. Тя го погледнала, прегърбена от цял живот носене на ориз и работа на полето, и казала на японски: „Извинете, но изкачвам планината“, обърнала се и продължила. Колко грубо, нали? Том се учудил.
Той и неговите приятели продължили да изкачват. Стигнали до една къща и решили да си починат малко като спрат за момент. Само че се натъкнали на японско семейство и били поканени да пийнат по едно саке. Така, едното саке се превърнало в две, в три и започнали да се забавляват. В един момент, един от приятелите на Том го подсетил, че трябва да тръгват. Те отворили вратата и видели, че вече са изпуснали изгрева. Решили да бягат, за да се изкачат по-бързо, но вече било късно. Видели как хиляди хора се наслаждавали на прекрасната гледка. Слънцето вече било на небето.
Забелязали и старата дама, която седяла на един камък, видели как яркото слънце топли нейното лице. В този момент Том осъзнал нещо. Нещо много важно - тази дама е била фокусирана. Тя му казала: „Извинявай, но изкачвам планината“. Той се оставил да се разсее за по едно саке и изпуснал прекрасния изгрев. Той изгубил фокуса си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар